Дигитално включване и подпомагане между връстници Обучение и заетост

Заетост

В интернет мрежа ще останат свързани хората с увреждания от България и Гърция след изпълнението на проект „Достъпност за всички”, който премина под мотото „Достъпността е основната предпоставка за осигуряване на недискриминация и равнопоставеност на всички граждани”. Този и много други резултати отчете финалната конференция в Кърджали, на която беше представено постигнатото в рамките на проекта. В конференцията взеха участие представители на местните и регионалните власти, на неправителствени организации на хора с увреждания от региона, на партньора от Гърция и на медиите. Проектът по Програма „Европейско териториално сътрудничество Гърция-България 2007-2013 г.” е осъществен от Националния съвет на хората с увреждания в България и Националната конфедерация на хората с увреждания в Гърция. Неговата идея е местните и регионалните власти в българските общини да стават все по-достъпни за хората с увреждания съгласно европейските изисквания.

    В Европейския съюз (ЕС) 44 милиона работници страдат от заболявания на мускулите и скелета. Това сочат данни на Work Foundation Alliance. Според организацията с идеална цел, която е част от Ланкастърския Университет, паричният еквивалент на вредите от тези заболявания възлиза на 240 милиарда евро, пише Ingenieur.de.
    Причина са тежките физически натоварвания, които понасят работещите в строителния бранш и автомобилното производство, например.
    Това обаче скоро ще се промени. Учени от няколко европейски държави, между които и експерти от Института “Фрауенхофер”, са разработили екзоскелет, който поддържа тялото при вдигане на тежки предмети. С помощта на устройството може без никакво напрежение, почти с един пръст, да се вдигне 10-килограмова кофа с хоросан.
    Continue Reading Учени създадоха костюм за работници, ще вдигат 10 кг като 1

      72 безработни са сключили договори като „лични асистенти” през месец януари в област Сливен.  През м. февруари предстои включването на още 8 лица, които да полагат грижи за хора с трайни увреждания. През 2015 г. ще се осигури субсидирана заетост на 7 за област Сливен по Националната програма „Мелпомена”, съобщават от Бюрото по труда в Сливен. Програмата се реализира за поредна година и е насочена към осигуряване на заетост и намаляване на безработицата сред културните дейци чрез разкриване на работни места за подпомагане дейността на театрите в България, съобщи Тихомира Димитрова, директор на Бюро по труда – Сливен.
      Continue Reading Работа и обучение за безработни по различни програми

        НАРЕДБА № 4

        от 1 юли 2009 г.

        за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания

        (Обн., ДВ, бр. 54 от 2009 г.; доп., бр. 54 от 2011 г.)

          Хората с увреждания трябва да бъдат третирани еднакво на работното място .  Това означава равенство по отношение здравето и безопасността при работа .  Здравето и безопасността не трябва да се ползват като извинение за отказване на работа или непродължаването на договора на хора с увреждания .  Освен това ,  едно работно място ,  което е достъпно и безопасно за хора с увреждания ,  е по – безопасно и по – достъпно и за всички работещи ,  клиенти и посетители .  Хората с увреждания са под закрилата както на европейското недискриминационно законодателство ,  така и на законодателството за професионалното здравеопазване и безопасност .  Това законодателство ,  което страните – членки прилагат и в националното си законодателство и класификация ,  трябва да се прилага с цел улесняване наемането на работа на хора с увреждания ,  за да не бъдат те изключени от обществото.

            Едно от най-съществените задължения на работодателя е да пригоди работното място към нуждите на лицето с увреждане – да осигури достъп до работното място, подходящо оборудване и работно време при спазване на изискванията за охрана на труда, които компенсират увреждането на лицето и му осигуряват възможност да работи. В Закона за интеграция на хората с увреждания е предвидена програма за подпомагане на този процес. Всеки работодател може да кандидатства с проект пред Агенцията за хората с увреждания за отпускане на средства в размер до 16 000 лв. (18 000 лв.) за осигуряване на достъп на лице с увреждане, адаптиране и оборудване на работното място. Осигурените активи остават собственост на работодателя. В случая държавната субсидия не се връща и върху нея няма лихви. Кандидатът трябва да има регистрирана дейност най-малко една година преди подаването на документите за финансиране; да няма изискуеми публични задължения (удостоверение от НАП); да не е получил държавни помощи общо в размер над 200 000 евро за последните три данъчни години; да няма експортно ориентирани дейности – директен експорт. Получаваните суми от Агенцията за хората с увреждания могат да се използват за осигуряване на достъп до работното място за лица с трайни увреждания (до 7 500 лв.), за приспособяване на работното място за лица с трайни увреждания (до 2 500 лв. за едно работно място), за оборудване на работното място за лица с трайни увреждания (до 6 000 лв. за едно работно място или 8 000 лв. за новоназначено лице). Отпускането на средствата от Агенцията за хората с увреждания на класираните работодатели става при условие, че след приключване на инвестиционния проект на специализираното работно място се наема лице от целевата група за срок, не по-кратък от 36 месеца. Работодателят, сключил договор по чл. 25, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания, ползва редица предимства. Ако при сключване на договор с АХУ, посочените като кандидати за наемане на лица са включени и в Националната програма за заетост и професионално обучение на хора с увреждания към Агенцията по заетостта (бюрата по труда), работодателят получава от държавата и не прави собствени разходи в продължение на 3 години за: минимална работна заплата; осигуровки; отпуски. Ако наетите лица не са включени в програмата или средствата по нея са изчерпани, техните заплати са за сметка на работодателя, но държавата поема заплащането на 30 % от внесените за лицето осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания. Лицата с увреждане имат гарантирана работа не по-малко от 3 години след осигуряването и оборудването на работното място, достъп до адаптирано и оборудвано работно място съобразно увреждането на лицето, заплащане в размер, не по-малък от минималната работна заплата в страната, пълен размер осигуровки.

              Субсидираната заетост на хората с увреждания трябва да се насочи към  работа в обичайна, а  не в специализирана среда. Последната не е в състояние да предостави същите възможности  за професионално  развитие и повишаване на благосъстоянието.  В рамките на специализираните предприятия хората с увреждания придобиват известен опит,  квалификация и трудови навици, както и допълнителен доход, но заетостта в обичайна работна  среда би ускорило процеса на интеграция. Освен завой в държавните политики за стимулиране  на заетостта на хората с увреждания, този преход от заетост от специализирана към обичайна  среда на лицата от целевата група ще изисква въвеждането на редица нормативни промени  относно статуса им на  пазара на труда. Високата нормативна защита на хората с увреждания на пазара на труда е една от основните  причини за некоректното отношение на работодателите към целевата група. Често  работодателите заобикалят разпоредбите на чл. 27 от ЗИХУ, който предвижда задължение да  определят работни места за хора с трайни увреждания именно заради някои ограничения, които произтичат от влизането в трудови отношения с лице от  целевата група. Работодателите заобикалят предписанието, като поставят  непосилни за хора с  ТЕЛК изисквания и условия пред кандидатите, а много хора с увреждания крият експертните си  решения, за да успеят да си намерят работа. Нормативната защита има своята логическа обосновка по отношение на служители, които са се  инвалидизирали в процеса на труд при даден работодател, но нейното прилагане по  отношение на новоназначавани работници се обособява като своеобразна бариера между  взаимните интереси на работниците и работодателите.